В човешкото тяло костите на черепа са свързани неподвижно чрез шевове. Изключение прави долната челюст (мандибула), която е ставно свързана със слепоочната (темпорална) кост. Долно челюстната (темпоромандибуларна) става е чифтна и в нея се съчленяват ставният израстък на долната челюст с ямката на слепоочната кост.
Двете долно челюстни стави действат винаги заедно и се явяват центъра на равновесието за тялото. Когато в мускулите, които се залавят за нея възникне напрежение, неминуемо в ставата се появява дисбаланс, водещ след себе си различни несъответствия в други части на тялото.
Какво е темпоромандибуларна болка
Темпоромандибуларната болка е усещане, което възниква в орофациалната област, в областта на дъвкателните мускули и ставата, която свързва темпоралната кост на черепа с долната челюст. Дисфункциите на тази структура често са свързани с болка, която се усеща особено по време на движения на челюстта, като дъвчене и говорене. Честотата на това разстройство в общата популация е значителна и се оценява между 3 и 15%. Разпространението е по-високо при жените, отколкото при мъжете, а най-засегнатата възрастова група е между 20 и 45 години.
Костната компонента на темпоромандибуларната става е представена от кондила на долната челюст, който се свързва с кухина в темпоралната кост на черепа, наречена гленоидна ямка. Между тези две структури има фиброхрущялна тъкан, която позволява по-добро свързване на ставните глави и по този начин прави движенията на долната челюст по-плавни. Основните движения на долната челюст, поддържани и контролирани от дъвкателните мускули, са: отваряне, затваряне, протрузия, ретрузия и латералност. Само когато долната челюст не извършва никаква дейност, мускулите и връзките са свободни от напрежение и могат да си починат. Освен това, при нормални условия движенията на долната челюст могат да се извършват много свободно, без никаква болка и ставен шум.
Видове темпоромандибуларна болка и причини
Миофасциална болка
Синдром, често свързан с това болезнено усещане, е миофасциалният болкови синдром, който представлява най-честото заболяване на темпоромандибуларната област и е причинено от напрежение, умора или спазъм на дъвкателните мускули. Обикновено тази миалгия се появява в резултат на бруксизъм или стискане на зъби, т.е. навикът да скърцате или неволно да стискате зъби. Тези дейности се проявяват основно по време на сън и водят не само до голяма умора на дъвкателната мускулатура, но и до значително износване на зъбите, с образуване на малки пукнатини в емайла.
Разстройства на темпоромандибуларната става със щракване или блокиране на ставата
Темпоромандибуларната болка често се причинява от общи нарушения на ставата, като например неправилна оклузия или изместване на ставния диск, които могат да възникнат в резултат на травма на долната челюст. Нефизиологичната оклузия води до анормално положение на долната челюст, което с течение на времето причинява мускулно напрежение и възпаление. Изместването на ставния диск напред или настрани може да причини блокиране в отворено положение (блокиране) или много силни шумове по време на отваряне на устата (щракване). Това състояние също може да възпали съседните тъкани и по този начин да допринесе за развитието на ставни възпаления.
Артрит или артроза на Темпоромандибуларната става.
И накрая, ако е свързана с шумове и намалена подвижност, темпоромандибуларната болка може да бъде симптом и на артрит или артроза: по напълно различни причини и с различни механизми, и в двата случая ще имаме прогресивна дегенерация на ставата. Тези състояния са най-инвалидизиращи и оценката на ставния диск и наличието на дегенеративни процеси в тъканите може да се извърши чрез ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография.
Зони, засегнати от темпоромандибуларна болка
Основните засегнати области са долната челюст и зъбите. Болката в долната челюст може да бъде хронична или спорадична и да се проявява само по време на дъвчене и движение. Може да засегне само една част или цялата кост и да се разпространи до окото, ухото и шийната област, причинявайки скованост на мускулите на шията и гърба, които при палпация са болезнени. Когато е засегнато и ухото, болезненото усещане често е свързано с други аномалии като звънене, свистене и намален слух. Болката, ако е свързана с бруксизъм или стискане на зъби, може да засегне зъбите и главата, включително слепоочията, челото, горната и задната част на черепа.
Как може да помогне Остеопатията при болки в темпоромандибуларната става?
При наличие на темпоромандибуларна болка първо трябва да се изключат като причинители системни заболявания, кариес и възпаление на венците. Правилната диагноза на разстройството се поставя чрез медицински преглед и допълнителни инструментални изследвания. За да се намали напрежението в темпоромандибуларната става, ортодонтското лечение често се комбинира с остеопатично лечение. Остеопатията работи върху цялата дъвкателна мускулатура, за да намали нейния хипертонус, върху черепните шевове и шийната област.
С темпоромандибуларната става (ТМС) се асоциират и изкривявания в различните части на гръбначния стълб, също така ограничения в движението на някои от черепните кости. Със съответните остеопатични техники се работи за преодоляване на дисбаланса вътре в костите, в долната челюст и в самите стави . Така се повлияват болките не само в темпоромандибуларната става, а и в раменния пояс, гръдния кош, кръста и др.
